Когато застрахователите шмекеруват – адвокат Янко Янев

Всеки поне веднъж в живота си се е сблъсквал със застрахователи. И особено тези от нас, които имат лични автомобили. Затова знам, че много добре ще разберете защо заставам нащрек всеки път, когато ми се наложи да подновявам полица или още повече – настъпило е застрахователно събитие и трябва да бъдат изплащани финансови средства. Но пък вече се научих, че услугите на професионалисти в областта, като адвокат Янко Янев, са повече от полезни.

И така, последният път, когато отидох да подновявам застраховката на колата си, брокерът ми предложи да оскъпим малко полицата, но да включим такъв риск, който включва изтегляне и транспортиране на автомобила, ако се е случил инцидент до определени километри. Първоначално малко се дърпах да бъде включен този риск в застраховката ми, но пък после прецених, че може да е добре и подписах.

Мина се доста време и нещеш ли на излизане от София лампата на двигателят ми светна. Отбих и повиках момчето от близкия сервиз, за да я погледне. Той каза, че повредата не е лека и трябва да бъде откарана в сервиз, за да бъде поправена. И тъй като съм много наясно, че не трябва това да се случва в кой да е сервиз, а такъв, с който имат договор моите застрахователи, реших, че ще ми е най-добре да транспортират автомобила ми до родното ми място, където живея, и там да я ремонтират.

Така и направих. Обадих се, качиха ми колата, взеха и мен и ме откараха направо в сервиза, легализиран от моята застрахователна компания. На място трябваше да чакам брокер, който да разплати по-голямата сума от услугата за извозването на автомобила ми и това, което останеше, да го платя аз. Но в един момент се оказа, че по някаква странна причина моето решение да ползвам тези транспортни услуги до друг град, а не съм откарал колата до най-близкия сервиз, с който работи дружеството в София, автоматично нарушава договорът по полицата и застрахователната компания няма да заплати транспортните разходи.

Ядосах се. Не стига, че значително ми се оскъпи застраховката, ами сега, когато възникна наистина такова събитие, те отказваха да платят това, което беше упоменато като километри в договора. Докато се разправяхме, се обади съпругата ми, която през цялото време държах в течение какво се случва и до къде съм стигнал с прибирането. Аз много набързо ѝ обясних ситуацията, като ѝ казах, че съм бесен и затворих. След още малко време разправяне със застрахователите тя позвъни отново. Вече силно раздразнен ѝ вдигнах телефона, но тя ми обясни, че се е свързала с адвокат, който се занимавал със застрахователни казуси, и да събера всичката възможна документация по отказа на дружеството да изплати транспортната услуга. Така и направих, накарах ги да ми го напишат, разплатих се с пътната помощ и при първа възможност се срещнах с адвокат Янко Янев. Той се зае със случая и много бързо доказа, че дружеството не е имало основателна причина да откаже плащането. Накрая парите ми бяха възстановени.

Теория на конспирациите за начинаещи

Всички сме чели какви ли не теории на конспирациите, които най-вероятно са включвали изтребление на цялото човечество, чрез какви ли не методи за масово унищожение. Теории за намесата на фармасевтичните компании, които имат изгода от това да не пускат на пазара лек срещу рака. Продължаваме с политическата пропаганда и умишленото държане на населението в значителни ниски нива на интелигентност и прочие и прочие.

С навлизането на новото хилядолетие, новият свят и бързите темпове на развитие на технологиите, теориите на конспирацията придобиха много по-големи мащаби. Всички сме чували аз Едуард Сноудън – агентът на ЦРУ, който разкри ужасяващи неща за работата на агенцията, за навлизането в личното пространство и за това как всеки човек на планетата може да бъде наблюдаван, подслушван и следен, благодарение на хилядите устройства и приложения, които ползваме.

Тази история е далеч от конспирацията, защото на практика е действителност, а когото човек осъзнае, че това е реалността, въображението започва да му играе какви ли не игри. Пример за това е няколко поредни ситуации, в които обсъждах “на живо” с мои приятел тема, която никога не съм проверявал в гугъл или някоя друга търсеща машина. Няколко часа по-късно фейсбук ми предлагаше статия на същата тема.

Е няма такава психария! Първия път и помислих, че е съвпадение, втория – отново, след третия вече взех да се паникьосвам, а на петия и шестия вече бях решил, че ще живея в колиба в гората, с изкопан бункер в земята и аналогова система за комуникация.

В главата ми се развиха за отрицателно време ужасяващите сценарии от всички филми и книги, които съм чел на подобна тематика, а особено гръмогласно звучеше “Биг Брадър те наблюдава!”.

Наистина, тръпки пролазват тялото ми всеки път когато това се случи и със сигурност не знам как да живея в съвремието ни и да огранича това. Едва ли сте се замисляли, но почти всяко едно приложение, което инсталирате на телефоните си иска достъп до личните ви данни, микрофон, камера, съобщения и прочие. Ако откажете да дадете този достъп, не можете да използвате приложението, а това ви откъсва от възможността да съществувате тук и сека.

То тогава какво ни остава? Дали нарушаването на личните ни данни с цел по-добро таргетиране на рекламите и показване на съдържание, което ще ни е от полза, е наистина коректно спрямо компаниите, предлагащи тези приложение. И да, някои биха казали, че тези приложения са безплатни и това е цената, която плащаме, за да можем да ги използваме. Въпреки всичко компаниите трябва да могат да печелят от нещо, а това, че следят данните ни и ги продават на рекламодателите е достатъчно добър доход за тях. Еми да, всъщност е точно така, но продължава да бъде доста плашещо, че един не малък процент от хора могат да следят всичко, което правите през личния си телефон. Включително и да следят личните ви разговори, които не провеждате през телефона.

Или просто тези ситуации са странно съвпадение, което няма нищо общо с теориите на конспирациите. Защото ако помислим логично, няма ли да е смислено да се разработи такъв енджин за по-популярни езици от българския. Или пък това вече е направено и вече започва да се интегрира и на нашия език?…

Васил Лазаров доставя зеленчуци за моята вила

Васил Лазаров е управителят на фирма Вивекта, която е един от най-големите вносители на замразено висококачествено пилешко, свинско, говеждо, агнешко месо и риба, както и замразени бланширани картофи, зехтин, замразени зеленчуци и др.

И не, аз не съм някой много важен човек, че да ми доставят зеленчуците. Всъщност имам красива вила в едно отдалечено и закътано местенце в Родопите. Там се достига трудно, само с високопроходим автомобил, отдалечено е, а като ходя там оставам по цял месец. Излишно е да обяснявам, че наоколо няма магазини или каквато и да било следа от човек, което е най-ценното за мен. Хранителните запаси обаче трябва да са замразени и висококачествени, за да могат да не се развалят по време на престоя ми в пустошта.

През годините се пробвах да купувам пресни зеленчуци, но това не вършеше работа, тъй като много бързо губеха хранителните си качества. Пробвах сам да ги замразявам, но това също не беше подходящо, защото разполагах с обикновена камера на хладилник. Започнах да търся варианти в магазините.

Трябва да ви кажа, че съм изпробвал почти всеки продукт който може да се намери в търговската мрежа. Резултатът винаги беше незадоволителен, тъй като вкусовите качества на зеленчуците не бяха добри.

Моментът, в който вече спрях да търся правилния продукт за нуждите си, беше когато забелязах, че фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ, от която си купувам замразено месо на световно ниво, внася и замразени зеленуци. Бях изключително доволен от месото, което те дистрибутираха на българския пазар, така че ведна си взех да ги пробвам. И резултатът беше перфектен! Точно от това имах нужда – замразени зеленчуци, които не са загубили вкусовите си каческтава вследствие на замразяването.

Сега се наслаждавам на пълноценно меню в моята малка отшелническа вила, далеч от градския шум, напрежение, интернет и социални мрежи. Там е моето място да си почина, но без това да означава да лиша от качествена храна.

Имаш ли смартфон, трябва ти и пауърбанк

Пауърбанк (или powerbank на англ. ез.) са та.нар. външни батерии. Приличат на големи шлафки и със сигурност сте ги виждали.

Мини се не мине една-две седмици и ще забележа някой непознат да си зарежда така смартфона. Най-често виждам такива хора по кафенетата, но и няколко колеги на работа вече си взеха пауърбанк. Аз лично не откривах логиката да имаш подобно устройство, поне до скоро. Зареждах си телефона всяка вечер и на сутринта го взимах с пълна батерия.

Да, ама ако няма къде да го заредиш? Ако отиваш на дълго пътуване с кола из Европа? Едни приятели ще си правят такова през лятото – оттук до Унгария и обратно, като ще минат през Сърбия, Хърватска и Словения. Със сигурност ще прекарат няколко нощи в колата и ще разчитат на GPS-а на телефоните си. Никой от тях не е минавал маршрута и не познава пътищата. Дано успеят да се ориентират и да се приберат живи и здрави.

А ако отиваш на поход в планината? Там пък обхватът се губи толкова често, че батерията може да ти покаже 0% само след 2 часа вървене. Ако забравиш да изключиш телефона и нямъш пауърбанк, все едно въобще не носиш телефон. А в планински терени се случва всичко – може да паднеш, да се удариш, да се изгубиш. Ако си сам, първата ти реакция ще е да се обадиш на някого. Нали?

И като извод си мисля: ето че новите технологии все по-често ни задължават да си купуваме и други технологии. Не може компютър без клавиатура, не може телефон без слушарки, не може съдомиялна без таблетки…

Потопяема помпа за вашата градина

В един момент ми се наложи да сменя старата водна помпа, която си беше истинска антика, с нова. Тъй като имам значителни насаждения и един не много голям кладенец, ми препоръчаха новата ми помпа да бъде не каква да е, а потопяема помпа.

Особеностите при тези поливни помпи е, че имат специфичен дизайн, позволяващ им да изпомпват вода от кладенци, изкопи или сондажи.

pompaТова, което трябва да знаете, преди да решите да си купите потопяема помпа, е какво е качеството на водата във вашия кладенец, изкоп или сондаж. Тези машини обработват чиста вода. При наличието на твърди частици в нея този тип поливни помпи не се препоръчват, освен ако изрично не е опоменато в характеристиките на продукта, че работи и със замърсена вода. За моите поливни нужди и предвид, че водата в кладенеца е чиста, счетох че потопяема помпа ще е добре за мен. Дълбочината на моя кладенец не е особено голяма, но при избора на подходяща потопяема помпа трябва да се вземе придвид и максималната дълбочина, на която може да работи машината. Напора оказва влияние на дебита, параметри, на които ми беше препоръчано да обърна внимание.

В общи линии, когато усетите нуждата да смените старата си поливна помпа с нова потопяема помпа, Зелена линия предлага богат асортимент от разнообразни видове, които работят на различна дълбочина, имат опеделен напор, дебит и вътрешно “фи“ на отвора. Когато избирате, имайте под внимание също мощността на продукта.

Търсенето на нова потопяема помпа си беше малко изпитание. Ето защо реших да събера на едно място всички неща и характеристики, на които трабва да обърнете внимание, ако сте решили да си купувате такъв продукт. Моята потопяема помпа закупих от Зелена линия, а това беше най-лесното нещо в цялото изживяване.

Сготвих домашно гаспачо

Ама и аз съм един скромен. Всеки пък, когато сготвя нещо, което не съм правил до сега, бързам да се похваля. Май всичко започна с онова гуакамоле, което до сега съм усъвършенствал още повече. Ама и солените мъфини ми се получават доста добре.

Най-новото ми откритие е гаспачото или иначе казано студена доматена супа по испанска рецепта.

Как ми хрумна ли? Веднага ще ви кажа, ама да не ми се смеете, нали 😉

Преди няколко дни както превключвах каналите по телевизията и видях Гордън Рамзи да готви нещо. Изглеждаше доста свежо и апетитно, та ми привлече вниманието, но хванах рецептата някъде от средата. Както се досещате, тя беше за гаспачо. Направи ми впечатление, че готвачът наряза всичките зеленчуци на едро като за салата, овкуси ги с балсамов оцет, зехтин и малко соев сос. След това прибра всичко в хладилника, но притисна сместа в съда силно с капак. Както Гордън Рамзи обясни, идеята е зеленчуците леко да се мариноват и изстудят, затова могат да престоят на студено от един час до една нощ. Когато се извадят, всичко се пасира и е готово за консумация.

Признавам, че рецептата ме впечатли и ми се прииска да я пробвам. Освен това изглеждаше лесна. Така че нарязах 1 кг домати, 1 краставица, по 1 зелена и червена чушка, натроших 2 филии хляб, сложих малко лук, чесън, магданоз и лимонов сок, подправих на вкус, затиснах зеленчуците да отпуснат хубаво сок и прибрах в хладилник.

Оставих гаспачото да престои 4-5 часа и накрая се получи уникално вкусно – като салата в чаша. Много си подхожда със сирене и с препечени филии 😉

Собствено жилище или квартира?

Голяма дилема, а? Замислих се по въпроса, защото на работа имам двама колеги, които по принцип не са от София и сега тепърва са решили да си търсят жилище, което да закупят. В момента са все на квартири и така, като съм разговарял с тях, и двамата разсъждават по следния начин: ако ще дават пари, за да живеят някъде, по-добре да е на кредит за банката, отколкото на хазяин. Така поне един ден ще си изплатят апартамента той и ще остане за тях самите.

Съгласен съм, обаче лично аз преди да тръгна да правя подобна сериозна крачка, бих претеглил на везна плюсовете и минусите на двете опции. Нека да ги видим.

shoebox_apartment_infowars_melissa_meltonАко сте на квартира, можете да си делите наема и разходите със съквартиранти. Не сте обвързан за дългосрочен период от време, а най-много за няколко месеца. След това може по най-бързия начин да си съберете багажа и да се преместите в друго жилище, друг град и дори друга държава. Животът под наем е неангажиращ и ви дава известна свобода. Освен това, ако нещо се развали като уреди, просто звъните на хазяина и той да се оправя. Вие не сте длъжни да търсите техници за хладилника или климатика например. Неприятното при живота под наем е, че наистина излиза по-скъпо и особено ако живеете сами. Давате пари, които имате чувството, че просто сипвате в нечий бездънен джоб. Плащате, плащате, а за вас самите не остава нищо. Пък и разправиите с хазяи не се никак приятна част, ако ви се падне някой чешит.

Сега да погледнем какво е положението със собственото жилище. То е скъпо, много скъпо! Ако нямате нечия финансова подкрепа, вероятно ще ви се наложи да изтеглите кредит, който да плащате през следващите 20 или 30 години. Накрая ще сте дали много повече пари отколкото първоначално сте взели, но поне един ден ще сте горд собственик на лично ваше жилище. Лично аз бих препоръчал покупка на собствен апартамент, ако вече се чувствате по-улегнали. Ако сте в сериозна връзка, планувате да създадете семейство или вече имате такова. Наличието на деца в живота ви автоматично ви кара да търсите сигурност и мястото си под небето. Вече не може с лека ръка да смените работата си или да тръгнете да се местите в друг град. Семейството предполага улегналост, а тя от своя страна предполага собствен дом. Но ако все още имате вътрешното усещане, че ви се живее и ви се скита по света, препоръчвам квартирата пред покупка на апартамент, който след 3 години да се чудите какво да правите понеже… сте намерили голямата си любов, а тя живее еди-къде-си, понеже сте спечелили зелена карта или ви командироват за неопределено време на Малдивите.

Животът е непредсказуем и ако нямате визия накъде върви вашия, съветвам ви да не предприемате нищо необмислено.

Шоколадови бонбони: защо ги подаряваме?

За Свети Валентин, за Деня на жената, за рождени дни, именни дни, годишнини, чествания, от благодарност, като жест за признания или любов… хората от край време сме свикнали да подаряваме шоколадови десерти. Особено ние, мъжете. За нас е едва ли не задължително в поне три точно определени дати от годината да радваме половинката си с нещо сладко. Да не споменавам, че използваме кутия шоколадови бонбони и като способ за извинение, когато сме сгазили лука.

chockolate bobonsЗамислих се обаче откъде се е появила тази традиция именно с шоколада? Защо по-често не черпим със соленки или жилирани бонбони? Защо не подаряваме кутия с плодове или буркан ядки? Дори потърсих информация по темата, но не попаднах на нищо конкретно. Това ме озадачи още повече и след като размислих, стигнах до следните заключения.

Първо, задължителната съставка във всички шоколади е какаото. То от своя страна е пренесено в Европа от Южна Америка някъде през XVI век. Трябвало да изминат още много години, докато в края на XIX век хората се научат как да обработват това кафяво злато и да създават от него шоколад, близък до днешния. Логично е обаче през онези години сладкият деликатес да е бил скъп продукт и достижение предимно на аристократите и по-заможните люде. За да се стигне до масово производство и по-широко разпространение, е трябвало да измине още време. Мога да си представя как джентълмените от преди 100-на години ухажвали своите избраници, като им носели кутия шоколадови бонбони и така се стремели да спечелят сърцето на своята дама.

А защо дамите поддавали? Интересно, но вчера четох една статия, в която се твърдеше, че жените умеят по-добре от мъжете да различават нюансите на сладкия вкус. Това е едно от обясненията – просто дамите изпитват по-голямо удоволствие от шоколада.

Друга напълно възможна причина е, че шоколадът ни кара да се чувстваме щастливи. Днес знаем научното обяснение за това – той е носител на серотонин, който е естествен антидепресант. Стимулира също производството на ендорфин в тялото, който, както знаем, е хормонът на щастието. Има и още нещо – специално тъмният шоколад покачва либидото, което се дължи на аминокиселината L-аргинин.

Това са въздействия, които хората неминуемо усещат дори някога да не са знаели защо точно се случват. Обзалагам се обаче, че ефектите от консумацията на любимия десерт са били целени.

И така в течение на времето шоколадовите бонбони придобивали все по-голяма и по-голяма популярност като подарък. Постепенно се превърнали в комерсиален продукт с все по-широк асортимент. Днес можем да ги закупим в различни форми и размери, с всякакви пълнежи и опаковки според повода. Достатъчно е да погледнем витрината, на който и да е магазин, за да забележим разнообразието от шоколади на Nestle например. Но може да си поръчаме да ни направят и ръчно бонбони, да ги украсят или да са опаковани по уникален начин.

За да се стигне до днешната масовост на шоколадовите бонбони, подозирам, че исторически събитията са се развили горе-долу по този начин. Дори обаче за нещо да греша, то поне за едно съм сигурен. Шоколадът винаги е бил и винаги ще бъде подходящ подарък, чрез който да стопим нечие женско сърце.

Мъжката работа е по-тежка

mans_work_is_never_done_5x7_paper_invitation_card-ra9a089b564084dd78ee89f18ad2e9bc6_zk9c4_324Така, скъпи дами, преди да ме обвините в каквото и да било, моля, прочетете публикацията ми. Не желая да засегна никого.

Ето какво имам предвид…

Има някои професии, които са изцяло мъжки и то не защото една жена не би могла да се справи с тях (с малко повече усилия), а защото са трудни, мръсни и неприятни. По-тежките професии винаги са били запазени за мъжете и до ден днешен това е предпочитаният пол работници за тях.

Как ви изглежда например една жена да работи на строеж, да бърка цимент по цял ден, да прави замазки, да окачва гипс картон, да прокарва тръби и т.н. Да не забравяме също, че е практика ремонти да се правят и през зимата, когато температурите са ниски, вятърът те брули и поне час, след като си се прибрал у дома, не можеш да се размразиш. Кожата става груба като шкурка, а устните се напукват, възпаляват и кървят. Не е много приятно.

Пък и нека се замислим кой върши по-неприятните задължения у дома. Ние, мъжете, оправяме мивката, когато се запуши. Грижим се за течовете, поправяме пералнята, местим тежки мебели и т.н.

В някои от по-приятните неща и вие, жените, се включвате, но това е именно защото са по-леки и приятни дейности. Става дума например за боядисването на стени, лакирането на мебели, сглобяването на това-онова. Много сте добри да ни казвате кое къде да сложим/преместим, да критикувате, че не ви харесва и накрая удобно да се настаните.

Кое още е типично мъжка дейност ли? Например това да си работник склад. Защо? Защото работата пак е обвързана с повече физически усилия. Трябва да се пренасят тежки товари, да се издържа на много високи температури през лятото и много ниски през зимата. Забравете за климатик, това е екстра само в офисите. И облеклото на склададжиите няма хич фасон – ходят с гащеризони, широки суитшърти и дълбоки анцузи. Коя жена би издържала да се облича така всеки ден и въобще да не се гримира? В началото може и да ви е удобно да сте неглиже, но после ще ви се прииска да обуете я чифт дънки, я къса пола с високи обувки или ефирна рокля. Ама само с желанието ще си останете 😉

И да си шофьор не е лесна работа между другото. Оставям настрана умението да паркираш и да се държиш адекватно на пътя. На шофьорите им се налага да пътуват или цял ден или в рамките на няколко дни в зависимост от работата. Закъсняват, далеч са от семейството си и т.н. Пак се налага да се носят тежки товари, да се качват рампи и може би най-тежкото – по цял ден си сам. Поправете ме, ако греша, но дамите са по-социалният пол, нали. С кой ще си клюкарят в камиона? Единствено с радиото.

Така че, моля, не ми се обиждайте като казвам, че мъжката работа е по-тежка. Вие, жените, може би имате повече задължения в личен и професионален план, но те са по-леки като активности. Може би ви изморяват по-скоро психически отколкото физически. По никакъв начин не се опитвам да омаловажа труда ви, но и вие не го правете за нашия. Това е, което имах предвид още от самото начало.

Солени мъфини, ама по мъжки приготвени

Преди време ви бях споделил за първия ми опит в забъркването на домашно гуакамоле. Тогава се получи учудващо вкусно и досега съм го приготвял на няколко пъти – все се изяжда скорострелно.

savory-fall-muffins-17Снощи пък открих новото си кулинарно чудо, с което да впечатля близки, приятели и познати. За първи път в живота си изпекох домашни солени мъфини и съм много доволен от крайния резултат. Доста вкусни станаха, а по моя приумица добавих екстра месо в тестото. Ето и рецептата, много е лесна, така че дори най-големият кулинарен инвалид би могъл да се справи.

Необходимите ви продукти са:

1/2 кофичка кисело мляко
3 яйца
сода бикарбонат
олио
брашно
пакетче бакпулвер
продукти за пълнеж

Първо, взимате пластмасова купа и за предпочитане с дръжка, за да бъркате по-лесно. Не ви е нужен миксер или друг уред освен печката. В купата най-напред изсипвате киселото мляко и го разбърквате с 1 лъжичка от содата. От нея млякото набъбва и може да се образуват дори балончета. След това чупите яйцата и добавяте малко олио (около 20-30 мл). Разбърквате всичко, като последно сипвате чаша и половина брашно, което предварително сте смесили с бакпулвера. Пак бъркате да стане равномерно тесто. Почти сте готови.

Сега идва ред на креативността!

Време е да прецените каква плънка да добавите. Аз сложих натрошено сирене, шунка, шпеков салам, парченца кашкавал и стрита мащерка. В рецептата ми пишеше и нарязана маслина, но своеволно реших да я пропусна. Според мен би могло да се добави почти всичко, стига да ви харесва – кисела краставичка, парчета чушка, бекон, царевица, гъби, сварено или печено пилешко месо, топено сирене, магданоз, спанак и т.н.

Така разбърквате всичко, за да се разнесе плънката равномерно. Сместа се получава доста гъста, но не се притеснявайте – така трябва. Препоръчвам ви да си вземете алуминиеви формички за печене и да използвате тях. Хартиените залепват, пък и мъфините се разтичат. Ако нямате такива форми, използвайте малка тава или каквото ви е под ръка. Тестото пак ще се изпече, но няма да станат отделни мъфини. Печете на най-долния етаж в печката на 180-200 градуса.

И добър апетит!