Признаци на кризата

  By M-Ivanov | May 10, 2012 - 9:47 am | Лично Leave a comment

От мой познат съм чувал как по време на гладната Жан-Виденовата зима крадци влезли в дома му, докато със съпругата му били на работа – откраднали, каквото имало да се краде, пък накрая взели и тенджерата с гювеча със свинско, който предната вечер жена му била сготвила. Сетих се тия дни за тоя и малко смешен случай покрай зачестилите случаи на кражби от домовете на хората в нощните часове, докато спят – ясно ви е, че ако не става въпрос за кражба в някой заможен дом, където и дребните неща са ценни, в едно нормално жилище такава нощна кражба ще е доста скромна откъм придобивки. Старо правило е, че влоши ли се финансовото състояние на хората, дребната битова престъпност и кражбите рязко скачат. Така си обяснявам и аз тия зачестили среднощни посещения. Защото, каквото и да си говорим, едно такова среднощно влизане в дом, докато стопаните са вътре, си е рискова работа, макар да казват, че понякога крадците използвали упойващи средства. Рисково, защото никога не се знае как може да се развие ситуацията, дали от някой ъгъл на къщата няма да изскочи човек, за когото крадците не са подозирали,  и ситуацията от кражба да прерасне в нещо много по-сериозно и трагично. Гледали сме американски филми, пък и родната криминална практика има много примери в тая посока. Та затова си мисля, че за да предприемат такива рискови кражби, незаслужено рискови, като се има предвид размерът на възможните облаги, явно и престъпният свят много е обеднял в тая криза. Очевидно незасегнати няма.

Tagged ,

Отново за здравеопазването

  By M-Ivanov | May 4, 2012 - 7:16 am | Лично Leave a comment

През последните дни пред погледа ми се сблъскаха две противоположни твърдения за българското здравеопазване. Едното, на премиер-министъра ни, който от лични наблюдения твърди, че здравеопазването в родината ни е на едно доста високо ниво. Другото беше един материал на бургаска журналистка, която също споделя личен опит – едвам не си отишла от белия свят от бронхопневмония, пак под грижите на същото това здравеопазване, олицетворено от личната й лекарка. Е, спасила се, но й излязло лечението и всички съпътстващи прегледи, снимки и манипулации, които тя платила от джоба си, около 500 лева. Питам се, наистина ли властимащите си мислят, че грижите, които се полагат за тяхното здраве, са същите, които се полагат за здравето на всеки средностатистически българин. Едва ли. Със сигурност знаят, че нивото е много ниско. И то идва от факта, че принципно нещо в системата е много, много объркано. Тя, системата, залага много на така наречените лични лекари, те са хората, които би трябвало да имат ясен поглед върху здравословното ни състояние и да носят отговорност за него – затова са и доста по-добре платени от повечето свои колеги. Само че и аз като премиера да споделя личен опит – вместо да са елитът на професията, така наречените джипита в по-голямата си част са с ниска лекарска компетентност, съчетана с пълна неангажираност към здравето на пациентите им. Единствената им грижа е да приберат на ръка потребителската такса и да спестят от направления за специалисти. Масова практика е да изписват лекарства без поставена диагноза, подкрепена с необходимите изследвания – стрелят на посоки за сметка на нашето здраве. Така че, ако ще си говорим за здравеопазване с премиер-министъра, ще е добре първо да уточним в една държава ли живеем.

Tagged , ,

По-добре глупав и упорит

  By M-Ivanov | April 28, 2012 - 7:24 am | Лично Leave a comment

Мисля си напоследък кой е по-добрият вариант в живота – дали да се родиш с по-ограничени умствени възможности, но за сметка на това да се отличаваш с огромна упоритост и усърдие, или да си природно интелигентен, със силно изявени дарби, но пък да не се отличаваш с амбиция и постоянство при гоненето на целите. Пред очите си съм имал и двата варианта. Имах в класовете един съученик, който, направо да си кажем, не блестеше с акъл – трудно му се отдаваха нещата, много трудно даже, постоянно му помагахме в подготовката, постоянно ползваше и услугите на частни учители за помощни уроци. Изкласи, и то не зле, като се има предвид с какво го беше надарила природата. После записа някаква специалност в Техническия университет – и там мъка, пак частни уроци, но той упорит и много амбициозен, не се отказва. И висшето избута. Но не спря дотук – с помощта на някаква католическа организация го пратиха да учи и в Англия, там как се е справял, нямам данни, но и там изкласи. Същевременно пред себе си през годините съм имал редица примери на хора с блестящ интелект, но недостатъчна упоритост и задълбоченост в гоненето на целите – и като краен резултат са доста по-назад в житейското надбягване. Затова си мисля напоследък, че ако не си имал шанса да се родиш едновременно и умен, и упорит, май по-добрият вариант от това, да си умен, но пък инертен, е да си глупав, но упорит и амбициозен в състезанието на живота. Не мислите ли?!

Tagged , , ,

FVPN-анонимността ви е гарантирана

  By M-Ivanov | April 24, 2012 - 11:57 am | Лично 1 Comment

FVPN е нова услуга, която ще ви направи анонимни в интернет.  VPN e виртуална частна мрежа, през която минава целият ви Интернет трафик.  По този начин когато някой се опита да определи откъде идва трафика – вашето местоположение, идентичност и други, стига само до защитения сървър и не може да открие каквото и да било за личността ви. Освен това данните,които изпращате, са криптирани до такава степен, че дори хакер да се опита да се намеси в предаването им, не може да разбере истинското им съдържание.

FVPN е добър начин да се защитите, но освен това да ползвате и услуги, които иначе биха могли да са забранени за вас. Да кажем, че работите в офис, където Skype  и Facebook са забранени от IT екипа, или се опитвате да отворите български торент тракер докато сте в чужбина  – всичко това вече ще бъде достъпно за вас. Ако пък желаете да се възползвате от услуга, достъпна само на граждани от САЩ(прост пример: някои клипове в Youtube), просто настройте FVPN, така че трафикът ви да минава през американски сървър.

Можете да опитате услугата още сега напълно безплатно през първите 24 часа. Просто се регистрирайте. Цените за ползване след безплатния период започват само от 2,40лв./месец,  а плащането се извършва удобно – чрез SMS или международната система за интернет разплащания – Paypal.

Отказана помощ

  By M-Ivanov | April 20, 2012 - 9:35 am | Лично Leave a comment

Да ви кажа, покрай тия постоянни телефонни измами, кражби по улицата и други такива посегателства възрастните хора са станали много наплашени и недоверчиви. Смятам, че съм с много добро възпитание и заслугата за това е на майка ми – още от малък ме научи, че когато видя по-възрастен човек от мен трябва да помогна, научи ме да  поздравявам  съседите, а не да ги подминавам като малка гара, ако в градския транспорт видя възрастен човек или бременна жена, които са прави, да предложа мястото си веднага. Та на Разпети петък през деня си вървя по улицата – бях тръгнал до кварталния супермаркет – и гледам една доста възрастна жена, превита под тежестта на празнично напълнените си пазарски чанти, едвам престъпя. Приближих до нея и докато я питах дали иска да й помогна, направих неволен жест, за да хвана чантите й и да я освободя от очевидно непосилната й тежест. Тая жена така се изплаши, погледна ме ужасено и почти ме изблъска – само дето не се развика за помощ. Обясних й, че само съм искал да й помогна, но жената гледаше толкова уплашено, че едва ли разбра какво й казвам. Веднага искам да уточня за тези, които се съмняват, че видът ми е съмнителен, че съм съвсем нормално и прилично изглеждащ млад човек – сравнително късо подстриган, с ясен и открит поглед, спортно облечен. Та така предпразнично се поразмислих от тая случка колко трябва да е наплашена тая жена, не съвсем неоснователно, от дебнещите я по улицата опасности, че така панически да откаже помощ, от която очевидно се нуждаеше.

Tagged , ,

Ден на бездомните животни

  By M-Ivanov | April 11, 2012 - 8:26 am | Лично 1 Comment

Оня ден беше Световен ден на бездомните животни. В тая връзка ми се появиха едни мисли и идеи в главата, та реших да ги споделя с вас. Знаете, българските улици са пълни с нещастни бездомни животни – кучета и котки, които трудно оцеляват в градската джунгла – гладни, жадни, понякога бити и съзнателно измъчвани и убивани, често блъскани от превозни средства. Не знам къде и кога съм чел, но средният живот на едно улично животно е не по-дълъг от две-три години, за сравнение събратята им, отглеждани в домашни условия, живеят в пъти повече. Разбира се, че има такива бездомни животни, които живеят по-дълго, но усреднено се получава това – две-три години. Същевременно, понеже обичам животни и постоянно следя информациите, свързани с тях, чета по специализирани сайтове обяви на много хора, които търсят да купят или някой да им подари породисто животно. И си мисля, ако наистина човек обича животните, а не ги приема като потвърждение и демонстрация на жизнен статус и просперитет, не е ли по-хуманно да осинови едно такова нещастно куче или коте от улицата – хаир да му направи. Така де – домашните ни любимци не са маркова дреха или скъп часовник – та чрез тях да показваме колко сме успели. Пък и ако толкова държат на породисто животно – българските улици са пълни с кучета и котета, които до голяма степен носят аристократични белези на елитни породи – и нищо чудно, повечето от тях са плод на връзката между маркови некастрирани мъжкари, пуснати на воля от стопаните си, или пък породисти домашни женски, кривнали по време на разходка от правия път. Пък и нека не забравяме, че предците на породистите домашни кучета и котки не са дошли от Марс, от природата (улицата) са дошли.

Tagged , , ,

Живот на село

  By M-Ivanov | April 3, 2012 - 11:06 am | Лично Leave a comment

Спомняте ли си онова телевизионно предаване, което даваха преди около година “Фермер търси жена”. Първоначално останах безкрайно учуден от факта, че има толкова много млади момичета, които предпочитат живота на село. Ей така обнадеждаващо ми прозвуча, защото, макар и да съм столично чедо, имам мечта някой ден да зарежа големия град и да живея в някое китно балканско селце, с къщичка с дворче, с тревичка и плодни дръвчета и винаги съм си мислел, че трудно ще намеря партньорка, с която да споделя тая мечта. В края на формата обаче малко се разочаровах, щото то си стана съвсем ясно, че повече от девойките не бяха отишли в предаването от любов към селото и природата, ами по-скоро с надеждата да заявят себе си пред публика, популярност да натрупат. Сетих се за това предаване, когато пред погледа ми попадна информация от последните дни – статистика, че 70 процента от българите предпочитат живота в големия град. И се замислих какво ги дърпа хората към мръсния градски въздух и прашните улици, натовареното улично движение, напрегнатия живот и градската шумотевица. Сетих се за една-единствена причина, тая, която ме задържа и мене въпреки желанието ми да живея на тихо и спокойно местенце – възможността за препитание. Затова градовете ни заприличаха на джунгли – пренаселени и шарени – само те дават възможност на хората да си заработят насъщния. Така се превърнахме в една градска България – но статистиката бърка, то не е по избор, то е по принуда. Сигурен съм обаче, че рано или късно българинът ще се върне към корените си – не само през уикенда и отпуските. Аз лично действам в тая посока – дано на намеря и съмишленичка :)

Tagged , , ,

За свободата

  By M-Ivanov | March 29, 2012 - 8:51 am | Лично Leave a comment

Днес ще изложа мисли за затворените комплекси и за свободата – връзка, която може да ви се стори странна, но бъдете сигурни – има я. Преди една седмица ми се наложи да отида по работа до офис на мои познати, който офис си е в жилищна сграда, където повечето са апартаменти за живеене, офисът се намира в един от така наречените комплекси от затворен тип. Още като се уговаряхме, че ще отида, той ми обясни, че комплексът е от затворен тип и не може да се влиза свободно. И наистина, пристигнах пред едни врати от ковано желязо, които ограждаха доста голям двор и многоетажни сгради, и оттам нататък няма мърдане. Пропуск с кабинка и двама охранители и влизане само с карта или с придружител с карта. Излезе той да ме посрещне, за да мога да вляза. В двора – подредено, поддържано, хубаво, градинки с цветя, майки с деца. Да ви кажа честно, не бях влизал до тоя момент в такъв комплекс. Силно впечатление ми направи и няколко дни мислих.

Дали аз бих живял на такова място. Ами не бих. Не си заменям свободата на движение – и моята, и на близките, и на приятелите ми – с нищо. Вярно, може би тези комплекси създават сигурност у обитателите си, но в днешните времена всяка сигурност е относителна. И мисля, не си струва заради нея да жертваш свободата си.  Да влизам с карта, да тичам да посрещам приятели, щото иначе няма как да стигнат до мене, вместо да им хвърля ключа за входната врата през балкона. Абе не е за мен тая работа. Не им ща сигурността на затворените комплекси – искам си живота!

Tagged , ,

Животът на другите

  By M-Ivanov | March 26, 2012 - 8:59 pm | Лично Leave a comment

Много често, когато си търся филм за гледане, разглеждам класациите на филмовите заглавия. Интернет пространството е преситено от такива – стоте най-добри комедии; филми, които задължително трябва да гледате; най-хубавите романтични филми на всички времена и други подобни. Явно обаче критериите, пък и вкусовете на кино маниаците, се различават и  покрай заглавията в тия класации често съм пропилявал време в гледането на абсолютни филмови бози, но много често съм попадал и на филми, които са истински празник за душата. На такъв филм попаднах преди няколко дни в една от тези класации –  немския филм “Животът на другите” – непознато заглавие, непознат режисьор, актьорският състав също нищо не ми говореше, но как и да ми говори, като комай единственият ми досег с немското кино е един филм на Вим Вендерс, посветен на кубинската група  Буена виста сошъл клъб. Та ако трябва да бъда честен, подходих с известни резерви. Но както често се случва в живота, когато човек е с големи резерви, изненадите са най-приятни. Хубаво европейско кино с меки, ненатрапливи, интелигентни и в същото време разбираеми послания. Но това, което най-силно ме впечатли, беше чисто човешкият поглед към една доста болезнена и за немското общество тема – абсолютния контрол върху живота на хората от страна на ЩАЗИ и отварянето на досиетата след падането на комунистическия режим. Останах така впечатлен не заради темата, защото тя е доста експлоатирана и в съвременното българско кино, но винаги силно политизирана. Немският режисьор Флориан Хенкел фон Донерсмарк обаче показва, че извън политиката има и човешки ракурс към темата. Не поставям филма в никакви класации, просто ви казвам – задължително го гледайте!

Tagged , ,

Грешките и прошките

  By M-Ivanov | March 23, 2012 - 8:03 am | Лично Leave a comment

През последните дни животът сам ми поднесе материал по тема, която определено ме вълнува и която в известен смисъл има връзка с темата на миналия ми материал. Става дума за случая в благоевградската болница, по който гръмнаха и електронни медии, и вестници, с  изхвърлените от санитаря Велин Ангелов ембриони на две двойки близнаци в контейнер с битови отпадъци в близост до болницата.  Няма спор, че ситуацията е меко казано неприятна. Има си правила за съхраняването и изхвърлянето на такива отпадъци и наистина контролът за спазването им, особено в здравните заведения, трябва да е много засилен. Кое ме учуди обаче в тая прекалена шумотевица? Веднага се самосезираха здравни контролни органи, още преди да е много ясен случаят, големият началник на болницата взе да сипе люти закани за уволнение срещу клетия санитар, за когото колеги твърдят, че иначе е съвестен и трудолюбив. Учуди ме тая експресна и ясна позиция. Случвали са се, доста често напоследък, далеч по-неприятни и с фатални последици, инциденти в български болнични заведения. Някой от вас обаче да си спомня за толкова бърза и ясна позиция на ръководни кадри от съответната болница. Че и заплахи за незабавно уволнение. Аз нямам такива спомени. Или какво – когато става въпрос за един клет санитар със здравословни проблеми пред пенсия, лесно се заема осъдителна позиция. Но когато става въпрос за колега лекар, даже и да е сгрешил фатално, не им стиска. Не знам каква ще е съдбата на човека, но не ми се иска да онагледи поговорката за кокошка няма прошка. Защото си мисля, че всеки има право на прошка, още повече ако грешката му не е фатална.

Tagged , ,