Мъжете също искат да имат деца

Често съм чувал жените да казват, че мъжете вятър ги вее на бял кон и не си мечтаят за поколение, както жените. И в една част от това твърдение са прави – мъжете не мислят за това да имат деца по начина, по който го правят жените. Да, също искат да създадат семейство и да си направят дечица, но не и по обсебващия и вманиачен начин, с който повечето жени подхождат към темата.

Нас, мъжете, не ни притеснява непрекъснатото напомняне всеки месец на биологичния ни часовник, че отново не сме създали поколение. Ние също имаме баби и досадни майки, които непрекъснато да ни напомнят, че искат да гледат внуци и правнуци, но с тази разлика, че не ни напомнят постоянно за това, че времето си минава и скоро дори и да искаме няма да можем да създадем.

Освен това, върху нас не тегне тежестта на износването на плода, неговото раждане и захранване в първите месеци на своето съществуване. Ето защо създаването на поколение, не е тема номер едно в нашето създание. Това обаче не означава, че не искаме да имаме деца.

Споделете вашите виждания по темата, ще ми бъде интересно да се запозная и с друга гледна точка.

Минало, настояще, бъдеще

Като човек, който винаги се е интересувал от история, анализирането на миналото е било много важна задача, за да се направят правилните изводи за последвалите събития. Обикновено, когато разглеждаме или изучаваме историята, тази информация ни е смелена и представена като вече цялостна, смислена и обоснована времева линия, която има своята логическа връзка и не можем да си представим друго развитие на събитията.

Когато се опитваме да анализираме нашия собствен живот и нещата, които ни се случват, да навържем правилната последователност. На практика се оказва много трудно да отсеем правилните събития от миналото, които са провокирали определена наша реакция, която от своя страна е причинила настоящите събития.

Ето защо след дълги анализи на събитията от моя собствен живот, които се бяха случили в миналото разбрах, че вече не мога да променя поведението си от тогава и да поправя грешките, които съм допуснал, но мога да взимам много по-отговорно решенията си за в бъдеще.

Ето защо всеки път когато съм изправен пред някаква ситуация се опитвам да преценя как различните ми реакции на нея биха рефлектирали на околните, на мен самия и на бъдещето. Разбира се това е изключително трудна задача, но с времето се убедих, че това е най-добрият модел за мен. По този начин предпазвам на първо място себе си, а след това и семейството си и всички близки мои хора.

Разбира се това важи само за ситуации, които изцяло зависят от вашето поведение, реакции, а не са обвързани със събития, които са изцяло извън вас. Как ще реагирате на това външно влияние ще е във вашите ръце, но не бива да се обвинявате за неща, които не зависят от вас.

Хората и техните пътища

Винаги ми е било много странно, когато срещна човек, с когото имаме много общи познати и то по някакви всевъзможни, дори невъзможни линии, които са трудно проследими дори и най-опитните детективи. Най-интересно е, когато това не се случва само на ограниченото пространство на твоя роден град, където би било разбираемо да се намерят общи връзки, но и подобни истории съм слушал, а и имам свои собствени, които са ми се случвали извън пределите на страната. На съвсем различни и нетипични места, дори не и популярни туристически дестинации.

Винаги при такива случаи съм се чудил каква е вероятността това да се случи точно в този момент, на това отдалечено място. И обикновено или аз съм помагал на тези хора, или те на мен, а в някои определени случаи сега те са един от най-близките ми приятели, на които знам, че мога да разчитам почти безрезервно.

Историята, която ще разкажа сега не е моя. Тя се случва на мой много близък приятел, който наистина не можеше да повярва дълго време, как и поради каква причина тази помощ му бе изпратена, посредством този невероятен човек.

Пътувал той през планината. Времето било дъждовно предните няколко дни и всичко било влажно, че чак мокро. Пътувал си той с неговата си кола, но за да отиде до там до където трябвало да стигне трябвало до отбие по един селски път. Пътят познавал добре, тъй като ходил на това място често и знаел, че автомобилът му няма да има проблем по непървокласния път.

След известно време по този път обаче се оказва, че дали поради дългите валежи или поради някаква друга стихия част от асфалта съвсем се е слял с почвата. Продължил той с колата си, но затънал в калта. колкото повече се опитвал да се измъкне, толкова по-дълбоко затъвал, а времето било вече на смрачараване. Положението било особено сериозно, тъй като няма как да обясни точно къде се намира на пътна помощ. Което автоматично означавало, че ще трябва да зареже колата и да върви пеша доста километри, докато намери някой който да го издърпа.

Но изневиделица от нищото почти се появил автомобил, собственикът на който бил запален офроуд шофьор и по щастливо стечение на обстоятелствата в багажника си имал макари, колани, въжета и всякакви такива приспособления, с които може да бъде полезен. И както разбирате, човекът спрял, бързо и сръчно се справил с цялото “опаковане” на колата и я изтеглил на асфалта.

Е кажете ми, каква е вероятността?

 

Когато застрахователите шмекеруват – адвокат Янко Янев

Всеки поне веднъж в живота си се е сблъсквал със застрахователи. И особено тези от нас, които имат лични автомобили. Затова знам, че много добре ще разберете защо заставам нащрек всеки път, когато ми се наложи да подновявам полица или още повече – настъпило е застрахователно събитие и трябва да бъдат изплащани финансови средства. Но пък вече се научих, че услугите на професионалисти в областта, като адвокат Янко Янев, са повече от полезни.

И така, последният път, когато отидох да подновявам застраховката на колата си, брокерът ми предложи да оскъпим малко полицата, но да включим такъв риск, който включва изтегляне и транспортиране на автомобила, ако се е случил инцидент до определени километри. Първоначално малко се дърпах да бъде включен този риск в застраховката ми, но пък после прецених, че може да е добре и подписах.

Мина се доста време и нещеш ли на излизане от София лампата на двигателят ми светна. Отбих и повиках момчето от близкия сервиз, за да я погледне. Той каза, че повредата не е лека и трябва да бъде откарана в сервиз, за да бъде поправена. И тъй като съм много наясно, че не трябва това да се случва в кой да е сервиз, а такъв, с който имат договор моите застрахователи, реших, че ще ми е най-добре да транспортират автомобила ми до родното ми място, където живея, и там да я ремонтират.

Така и направих. Обадих се, качиха ми колата, взеха и мен и ме откараха направо в сервиза, легализиран от моята застрахователна компания. На място трябваше да чакам брокер, който да разплати по-голямата сума от услугата за извозването на автомобила ми и това, което останеше, да го платя аз. Но в един момент се оказа, че по някаква странна причина моето решение да ползвам тези транспортни услуги до друг град, а не съм откарал колата до най-близкия сервиз, с който работи дружеството в София, автоматично нарушава договорът по полицата и застрахователната компания няма да заплати транспортните разходи.

Ядосах се. Не стига, че значително ми се оскъпи застраховката, ами сега, когато възникна наистина такова събитие, те отказваха да платят това, което беше упоменато като километри в договора. Докато се разправяхме, се обади съпругата ми, която през цялото време държах в течение какво се случва и до къде съм стигнал с прибирането. Аз много набързо ѝ обясних ситуацията, като ѝ казах, че съм бесен и затворих. След още малко време разправяне със застрахователите тя позвъни отново. Вече силно раздразнен ѝ вдигнах телефона, но тя ми обясни, че се е свързала с адвокат, който се занимавал със застрахователни казуси, и да събера всичката възможна документация по отказа на дружеството да изплати транспортната услуга. Така и направих, накарах ги да ми го напишат, разплатих се с пътната помощ и при първа възможност се срещнах с адвокат Янко Янев. Той се зае със случая и много бързо доказа, че дружеството не е имало основателна причина да откаже плащането. Накрая парите ми бяха възстановени.

Есенни работи

Есента може да не е настъпила съвсем, а лятото да отказва упорито да отказва да си тръгне, но есента вече започва да се носи във въздуха и побутва нетърпеливо лятото по гърба.

Есента е един от любимите ми сезони, не само заради приказните багри на планината, но и заради видимата сила на природата, която е най-съвършеното нещо. Този до болка изпипан механизъм на всяко едно създание, твар, растение, който позволява оцеляването, но който ни обладава в приказността и красотата си.

Есента е времето, когато хората бавно започват да се завръщат към домовете си, да се обръщат все повече към семействата си. Обличаме по-дебели дрехи, което при мен носи едно особено чувство на уют.

Винаги ми е било много интересно какво ли е да се живее на място, където няма сезони. Където не можеш да се насладиш именно на тази очарователна трансформация, на която ние сме свидетели всеки сезон. На природа, на животни, на хора.

Ако сте малко по-наблюдателни ще забележите и промяната на израженията на хората. На тези, на които по-лошото време влияе негативно и тези, които по един или друг начин му се наслаждават или пък търсят в него нещо красиво и прекрасно.

Какво ли е никога да не си виждал на живо и да не си усещал косото есенно слънце върху лицето си, или още повече – снега. Той със своята непорочност и чистота, с приказното си очарование и хладно, нежно докосване. Това са моменти, на които човек трябва да се радва и наслаждава, не да го депресират, дразнят и подтискат, защото това е всъщност красотата на света, който ни заобикаля и от който сме част всички ние.

Летните емоции, които ни топлят през зимата

Зимата е тежък сезон. Тежък от гледна точка на това, че денят е по-къс, ставаме по-лениви, студът ни изморява и е много по-непоносим за голяма част от хората, в сравнение с лятото. През зимата обичаме да стоим на топло и да се гушкаме в някой топъл юрган, докато всичко на вън застива в ледена прегръдка.

Но лятото е времето, когато събираме тази безценна топлина, усмивки и положителни емоции, които ни зареждат дори и през най-мрачните дни. Ето защо всяко лято усилено се стараем да си набавим възможно най-много усмивки. Защото подготовката за зимата трябва да е стабилна и сериозна. Трябва да подхождаме към обстановката с особено внимание и никога да не забравяме, че следващата зима може да бъде една от най-дългите и продължителни, които сме преживявали някога.

Ето това е мисълта, която ни води винаги, когато планираме лятната си ваканция. Искаме да съберем най-много топлина, пясък и усмивки и наистина това се случва почти всяко лято. Тази година решихме да отидем на палатки с група приятели. Избрахме си Арапя като дестинация и отидохме да опънем нашия лагер в близката до къмпинга горичка. Времето беше прекрасно, а цялото изживяване ни сближи още повече.

И в крайна сметка наистина близките приятели са като твое семейство. Ето защо и когато ходиш на подобни места с тях е наистина прекрасно, защото споделяш красотата на природата, спокойствието, което дава морето и освобождаването от ежедневието на забързания град, които се постигат със спането на открито.

А какви са вашите топли преживявания – изживявани и планирани?

Плюсовете на градския транспорт

Когато живеем в големите български градове, които със сигурност не можем да ги сравним с европейските мегаполиси, но отново трафикът създава определени неудобства. Ето защо пътуването в градския транспорт е много спестяващо нерви и усилия. Разбира се, за да го ползваме редовно, той трябва да е надежден транспорт, което не винаги отговаря на истината в България. Или поне в някои от по-големите градове. Ако се абстрахираме от този факт пътуването в градския транспорт и досадните задръствания всъщност може да бъде много полезно и приятно, зависи как си го направим. Много хора смятат времето, прекарано в път до и от работа за пропиляно, но на практика можете да го оползотворите като четете книга, решавате домашната си, информирате се за новините или някакво друго занимание, което обичате да правите, но все не ви остава време.

Много е важна нагласата. Ако средно на ден прекарвате около час и половина в пътуване за и от работа се настройте, че това си е време лично за вас самите. Отдайте се на това, което обичате да правите и за което нямате време. Опитайте се да се абстрахирате от заобикалящата ви среда и просто се насладете на любимото си занимание. Защото когато се приберем от работа винаги започваме да се грижим за семейството си и домашните си задължения, а на края на деня сме изморени и се оттегляме в заслужена почивка.

Друг много голям плюс на предвижването с градския транспорт е, че не шофирате вие. Качвате се от точка А и слизате на точка Б, без да се чудите къде да паркирате. Не ви се налага да сте съсредоточени, а спокойно можете да си дремете, докато се предвижвате. Освен това е по-екологично и в случаите, когато използвате метро – доста по-бързо.

Въпреки това, трябва  да направя уточнението, че за да изпитвате наистина удоволствие от пътуването в градския транспорт, той трябва да е редовен и да осигурява комфорт. В противен случай изживяването се превръща в истинско изпитание, нали?

 

Теория на конспирациите за начинаещи

Всички сме чели какви ли не теории на конспирациите, които най-вероятно са включвали изтребление на цялото човечество, чрез какви ли не методи за масово унищожение. Теории за намесата на фармасевтичните компании, които имат изгода от това да не пускат на пазара лек срещу рака. Продължаваме с политическата пропаганда и умишленото държане на населението в значителни ниски нива на интелигентност и прочие и прочие.

С навлизането на новото хилядолетие, новият свят и бързите темпове на развитие на технологиите, теориите на конспирацията придобиха много по-големи мащаби. Всички сме чували аз Едуард Сноудън – агентът на ЦРУ, който разкри ужасяващи неща за работата на агенцията, за навлизането в личното пространство и за това как всеки човек на планетата може да бъде наблюдаван, подслушван и следен, благодарение на хилядите устройства и приложения, които ползваме.

Тази история е далеч от конспирацията, защото на практика е действителност, а когото човек осъзнае, че това е реалността, въображението започва да му играе какви ли не игри. Пример за това е няколко поредни ситуации, в които обсъждах “на живо” с мои приятел тема, която никога не съм проверявал в гугъл или някоя друга търсеща машина. Няколко часа по-късно фейсбук ми предлагаше статия на същата тема.

Е няма такава психария! Първия път и помислих, че е съвпадение, втория – отново, след третия вече взех да се паникьосвам, а на петия и шестия вече бях решил, че ще живея в колиба в гората, с изкопан бункер в земята и аналогова система за комуникация.

В главата ми се развиха за отрицателно време ужасяващите сценарии от всички филми и книги, които съм чел на подобна тематика, а особено гръмогласно звучеше “Биг Брадър те наблюдава!”.

Наистина, тръпки пролазват тялото ми всеки път когато това се случи и със сигурност не знам как да живея в съвремието ни и да огранича това. Едва ли сте се замисляли, но почти всяко едно приложение, което инсталирате на телефоните си иска достъп до личните ви данни, микрофон, камера, съобщения и прочие. Ако откажете да дадете този достъп, не можете да използвате приложението, а това ви откъсва от възможността да съществувате тук и сека.

То тогава какво ни остава? Дали нарушаването на личните ни данни с цел по-добро таргетиране на рекламите и показване на съдържание, което ще ни е от полза, е наистина коректно спрямо компаниите, предлагащи тези приложение. И да, някои биха казали, че тези приложения са безплатни и това е цената, която плащаме, за да можем да ги използваме. Въпреки всичко компаниите трябва да могат да печелят от нещо, а това, че следят данните ни и ги продават на рекламодателите е достатъчно добър доход за тях. Еми да, всъщност е точно така, но продължава да бъде доста плашещо, че един не малък процент от хора могат да следят всичко, което правите през личния си телефон. Включително и да следят личните ви разговори, които не провеждате през телефона.

Или просто тези ситуации са странно съвпадение, което няма нищо общо с теориите на конспирациите. Защото ако помислим логично, няма ли да е смислено да се разработи такъв енджин за по-популярни езици от българския. Или пък това вече е направено и вече започва да се интегрира и на нашия език?…

Васил Лазаров доставя зеленчуци за моята вила

Васил Лазаров е управителят на фирма Вивекта, която е един от най-големите вносители на замразено висококачествено пилешко, свинско, говеждо, агнешко месо и риба, както и замразени бланширани картофи, зехтин, замразени зеленчуци и др.

И не, аз не съм някой много важен човек, че да ми доставят зеленчуците. Всъщност имам красива вила в едно отдалечено и закътано местенце в Родопите. Там се достига трудно, само с високопроходим автомобил, отдалечено е, а като ходя там оставам по цял месец. Излишно е да обяснявам, че наоколо няма магазини или каквато и да било следа от човек, което е най-ценното за мен. Хранителните запаси обаче трябва да са замразени и висококачествени, за да могат да не се развалят по време на престоя ми в пустошта.

През годините се пробвах да купувам пресни зеленчуци, но това не вършеше работа, тъй като много бързо губеха хранителните си качества. Пробвах сам да ги замразявам, но това също не беше подходящо, защото разполагах с обикновена камера на хладилник. Започнах да търся варианти в магазините.

Трябва да ви кажа, че съм изпробвал почти всеки продукт който може да се намери в търговската мрежа. Резултатът винаги беше незадоволителен, тъй като вкусовите качества на зеленчуците не бяха добри.

Моментът, в който вече спрях да търся правилния продукт за нуждите си, беше когато забелязах, че фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ, от която си купувам замразено месо на световно ниво, внася и замразени зеленуци. Бях изключително доволен от месото, което те дистрибутираха на българския пазар, така че ведна си взех да ги пробвам. И резултатът беше перфектен! Точно от това имах нужда – замразени зеленчуци, които не са загубили вкусовите си каческтава вследствие на замразяването.

Сега се наслаждавам на пълноценно меню в моята малка отшелническа вила, далеч от градския шум, напрежение, интернет и социални мрежи. Там е моето място да си почина, но без това да означава да лиша от качествена храна.

Имаш ли смартфон, трябва ти и пауърбанк

Пауърбанк (или powerbank на англ. ез.) са та.нар. външни батерии. Приличат на големи шлафки и със сигурност сте ги виждали.

Мини се не мине една-две седмици и ще забележа някой непознат да си зарежда така смартфона. Най-често виждам такива хора по кафенетата, но и няколко колеги на работа вече си взеха пауърбанк. Аз лично не откривах логиката да имаш подобно устройство, поне до скоро. Зареждах си телефона всяка вечер и на сутринта го взимах с пълна батерия.

Да, ама ако няма къде да го заредиш? Ако отиваш на дълго пътуване с кола из Европа? Едни приятели ще си правят такова през лятото – оттук до Унгария и обратно, като ще минат през Сърбия, Хърватска и Словения. Със сигурност ще прекарат няколко нощи в колата и ще разчитат на GPS-а на телефоните си. Никой от тях не е минавал маршрута и не познава пътищата. Дано успеят да се ориентират и да се приберат живи и здрави.

А ако отиваш на поход в планината? Там пък обхватът се губи толкова често, че батерията може да ти покаже 0% само след 2 часа вървене. Ако забравиш да изключиш телефона и нямъш пауърбанк, все едно въобще не носиш телефон. А в планински терени се случва всичко – може да паднеш, да се удариш, да се изгубиш. Ако си сам, първата ти реакция ще е да се обадиш на някого. Нали?

И като извод си мисля: ето че новите технологии все по-често ни задължават да си купуваме и други технологии. Не може компютър без клавиатура, не може телефон без слушарки, не може съдомиялна без таблетки…